Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2012 12:17 - КЪДЕ СЕ ИЗГУБИХМЕ........В НЕТА?!
Автор: kary Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 613 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 11.10.2012 17:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                              

                                                            Къде се изгубихме?

 

 

Когато бях малка растях в семейство, което имаше много весели моменти. Аз съм градско чедо и такъв термин „ще си ходим ли на село или на вилата” в нашето семейство не съм чувала. За сметка на това събота и неделя обикаляхме цяла България под наслова „за риба сме”.Помня, че имахме „Шкода”,която се натъпкваше до капачката с палатка, одеяла, канчета и тиганчета, въдици, ядене и всичко, което е нужно за тридневен  риболов. Природата в България пълни всяко човешко око и спомените запечатани в съзнанието ми като гледка и мирис още ги пазя. Толкова хубави спомени са се запечатали, че не ми е нужна снимка, за да ги произведа отново. Спомням си случки, които ме карат да се усмихвам. Няма да забравя как един ден с баща ми бяхме на Сеславци и ме помоли за отварачката, която беше на ключодържателя, а той беше на стартера на колата. За едно 7 годишно дете няма значение на къде се завърта ключа, за да се извади от стартера. Естествено съм запалила колата, която тръгна към гьола....

Имам и друг спомен, как ни нападна стадо крави и се крихме в колата със сестра ми. Една от кравите беше много злобна изяде 1 чифт панталони, които съхнеха  на някакъв храст. Случки много, спомени изпълнени с топлина и пример за подражание. Когато поотраснах съм била на купони правени от родителите ни. На тях съм видяла една задушевна атмосфера на приятелство между големи и зрели хора, изпълнени с танци и веселие. В тези времена беше прието да се ходи на гости, да се говори за нещата от живота, да се похвалят с децата си в кои кръжок ходят или кои музикален педагог посещават. Въпреки забързания живот съм живяла сред природа и добри примери в лицето на приятелите на моите родители. Достигайки зряла възраст и нагазвайки в сериозността на живота бях с отворени ръце да грабя от живота. Имах пример, които ме учеше как човек да живее в хармония с природата и хората. Благодарение на това сега мога щастливо да заявя, че имам дългогодишни приятели останали във времето и които обичам.

Но дали заради това, че живеем в кофти времена или факта, че хората си промениха приоритетите съм свидетел на нещо много тъжно.

Хората спряха да излизат, спряха да си ходят на гости, спряха да ценят природата, за което сме свидетели всеки ден с поредния оповестен пожар случващ се някъде из родните ни гори.

Всеки ден се сблъскваме с озлобени и сиви физиономии забързани в борбата наречен „живот”.Къде по пътя в борбата загубихме себе си и ценностите, на които са ни учили? Никои не може да отговори, защото всеки се изгубил в собственото си АЗ.

Свидетели сме на едно затваряне и циркулация в собствения ни свят пуснали с широко отворени врати Интернет в домовете ни.

До колко Интернет пространството ни помага и дали не ни вреди?

От лични наблюдения забелязвам, че масово хората не търсят информация в Интернет, с която да се обогатят, а място, в което могат да потънат и да бъдат такива каквито искат.

Само монитора пред вас знае истината какви сте!

Това епидемията на 21 век ли е, да забравиме кои всъщност сме ние, заблуждавайки се, че нета е място, в което можем да разпуснем? Въпрос, които всеки отрича да си зададе, защото тука маската, която се слага трудно се маха. Някои, ще каже да, ама в нета сме завързвали връзки и приятелства. Да,  така е безспорно е факт, бързия начин за контакт с друг блуждаещ човек става бързо. Но има и едно, НО!!!!От личен опит и човек, които е в нета от доста време съм забелязала, че лесно се сприятеляваш и лесно се разделяш. Дали е така, защото няма физически контакт, за да прецениш човека?!Или е като четене на книга, там сами изграждаме образа. Създаваш нещо в мислите си и го нагаждаш така, че да ти хареса още повече. Дали не лъжем самите себе си, заблуждавайки се, че това е правилния човек? Отговорите идват много бързо с времето ,когато чата стане скучен и няма какво вече да си кажете. Защото чата не показва истинските и реални неща, които биха си казали 2 души на живо. Предателство?!За какво иде реч???Това е нет пространство и всеки може да се измъкне сух от всяка една ситуация с дърпане на щепсела. Дали има наранени, че на кои му пука??Истинско приятелство в нета е рядко явление и трудно се поддържа.

Има и друг наболял проблем, за които редовно чуваме и обсъждаме, а именно децата ни в нета. Дали това е днешната забавачка и гледачка? Мисля, че да! Масово работещи родители оставят безпризорно децата си пред мониторите без контрол, а  какво се случва там и на какво попадат, може само да се гадае. Страшно е това, което се случва и ме боли, че се изгубваме в нет пространството губейки възможността от истински преживявания и спомени.

Масово хората се затвориха по домовете и се изолираха зад тухлените стени, заравяйки глави в компютъра и телевизора, но това не ни прави щастливи, а напротив прави ни изолирани и тъжни.

Излезте с приятели, организирайте купон дори с цената да ви викнат полиция. Излезте в планината и подишайте въздуха на хубавата ни България, но я и пазете. Направете събиране на вилата с вкусна скара и песни до зори. Излезте живота е пъстър, но навънка!




Гласувай:
4



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kary
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 15575
Постинги: 4
Коментари: 2
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031